Влияние на полените върху човешкото здраве при промяна на климата

    

        Валежите наистина почистват от полени, пустинен прах, прах с техногенен произход и др. замърсители, въздуха - т. нар. валежно отмиване, само че преди и по време на валеж, заради повишената влажност и увеличената скорост на вятъра, голяма част от полените, а също и активизиралите се плесени, се овлажняват, набъбват, разпукват се и низходящите въздушни течения ги вкарват директно в белите дробове на хората, а тъкмо това води често да пристъпи при разваляне на времето с валеж, предшествано от по-топъл и сух период.

    Има и друго- повишаване на налягането, понижение на температурите, увеличаване плътността на въздуха, което създава по-голямо съпротивление при вдишване и всъщност го затруднява допълнително, особено при хора с хронични белодробни и сърдечно-съдови заболявания.

    Отделно, с промяната на климата към затопляне, дълги засушливи периоди и по-чести и интензивни опасни явления като например усилвания на вятъра, гръмотевични бури и др., полено генериращите растения- тревни, цветни и дървесни, но най-вече първите (те са и най-алергизиращи), удължават сезона на полено отделяне, концентрацията на полените също се повишава - напр. при гръмотевична дейност или нараснало замърсяване на въздуха, тъй като растенията изпитват по-голям стрес от фактори на околната среда.

    Също е вярно и това, че се разширява ареала на полените, обхващайки все по-северни райони (в северното полукълбо), а се появяват и нови, нехарактерни и непознати за дадения район, поленизиращи растения.

    Следователно, от една страна, имаме нарастване на количеството полени за по-дълъг период на дадено място, т. е. увеличава се експозицията на населението към тях, а от друга страна, имаме нарастване на замърсяването на въздуха от естествени (сахарски прах) и антропогенни (транспорт, промишленост, сметища, битово отопление) източници. При това двата потока- на полените и на замърсителите, си взаимодействат и всъщност създават все повече рискове за човешкото здраве на все повече хора и понижават тяхната работоспособност, което пък води до допълнителна тежест върху здравната и социалната система на държавата.

    Не е достатъчно само да се знае кои дни и кои обстановки трябва да се избягват от определени категории хора, а е нужно да се търси по-дългосрочно и по-ефективно решение, което минава през задължително всеобхватно тестване за алергични реакции на повече хора, прилагане на профилактични мерки- в това отношение фито фармацевтиката може да помогне много, мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от антропогенни източници, вкл. и чрез сериозни ограничения за автомобилния транспорт в големите градове.

    За повече информация относно текущи прогнози за съдръжанието на полени и пустинен прах в приземния въздух и във височина в България :

https://airquality.meteo.bg/hourly_forecast_BG