22 март 2025 - СВЕТОВЕН ДЕН НА ВОДАТА

 

На 22 март, всяка година след 1993, по инициатива на ООН, се отбелязва „Световният ден на водата“. През 2025 г. кампанията е под надслов: „Опазване на ледниците”.

Т. нар. криосфера (от гр. криос - "лед") на планетата Земя се състои от глациосферата- глациалната система, обединяваща всички повърхностни и подземни глациални геоподсистеми и включваща съвременните планинските ледници- глетчери, предимно във високите части на планините, но също и континенталните ледници в Гренландия и Антарктика (в т. ч. паков и шелфов лед),  както и хионосферата (от гр. хионос - "сняг"), включваща снежната покривка (постоянна и временна) по високите била на планините и в полярните ширини. Към крисоферата се причисляват и зоните с вечна или сезонна замръзналност, както и  всички видове вертикални (зърнест и кристален сняг, леден дъжд, суграшица, градушка, снежни и ледени игли, ледени кристали) и хоризонтални (слана, твърд налеп, поледица, заледявания, обледявания, зърнест и кристален скреж) твърди валежи и техните отложения върху земната повърхност или предемети (клони, проводници, покриви и др.).

Към криосферата се отнасят и всички ледове в хидросферата, в т. ч. в моретата и океаните, вкл. и айсбергите, също и сезонния брегови лед, ниласа, блинчат лед и др. форми, както и ледените явления при водите на сушата, напр. ледените игли и салото, брегови и дънен лед, шугата, ледохода (пролетен и есенен), торосите, снежно-ледените кори и маси и др., части от които могат да бъдат внесени от вливащите се реки в моретата и океаните, дори и далеч от полярните ширини. 

10% от земната площ (510 200 000 кв. км) е покрита с ледници или ледени покривки. Дебелината на ледената покривка надвишава 4 км в Източна Антарктика и 3 км в Гренландия.  Над 2 млрд. души в света използват вода от ледо- и снеготопене за добив на електроенергия, питейно-битово водоснбадяване и напояване.

Планетата става по-гореща, а ледниците се топят все по-бързо- 2.5 пъти по-бързо за периода 2006-2015 г. спрямо 1901-1990 г. Средният темп на намаляване на юнската снежна покривка в Арктика от 1967 г., когато започват по-редовните сателитни наблюдения, досега, е 13.4%. Само за 2023 г. - втората най-топла в историята след 2024 г., ледниците са загубили близо 600 Gt вода в резултат на ускорено топене и изпарение- –най-много през последните 50 години. Всичко това прави водния цикъл по-непредсказуем и екстремен.

Ледената покривка на Антарктика, ако се разтопи напълно, ще повиши морското равнище с 58 m.  Интересен факт е, че сумарният средногодишен принос на покачване на световното океанско ниво, дължащ се на континенталните ледници в Анатарктика и Гренландия, всъщност е само 1 см, докато този на всички планински ледници е около 2.5 см. Въпреки че техният сумарен обем е много по-малък от този на ледените щитове над континенталната суша, тяхното топене е по-изразено, откъдето идва и относително по-големият приток на вода.

 

Ускореното топене на ледниците, в резултат на глобалното затопляне, е довело до повишаване на нивото на Световния океан с 20 см спрямо 1900 г. Средно годишният темп на повишаване на нивото на Световния океан е ок. 2 мм, но за някои вътрешно-континентални морета, този темп достига 3 мм през последното десетилетие. В съчетание с потъването на земната кора, това поставя под сериозен риск някои крайбрежни селища и стопански обекти, особено в гъсто населени райони, както и малки и ниски островни държави.  В България риск има за част от крайбрежито по Южното Черноморие около Бургас. Установено е, че ограничването на темповете на глобално затопляне до 1.5°C/год. би спасило от поражения 2/3 от обектите на световното природно и културно наследство. Затова 2025 г. е обявена за година на ледниците и от ЮНЕСКО, и от СМО, едновременно.

От своя страна, потоците от стопена вода от ледниците причиняват наводнения, свлачища, кално-каменни потоци, увреждане на екосистемите, разрушения на селища, обекти  и транспортни връзки. Затова е необхдоимо по-всеобхватно и задълбочено проучване на режима и ресурсите на тези потоци с оглед тяхното оптимално регулиране и рационално използване.

В България няма ледници и гледчери, но има езера с ледников произход в Рила и Пирин, чиято климатична, биологична и рекреационна роля е доказана. Има и редица реликтни глациогенни и периглациални екзарационни и акумулативни форми на релефа, които все още са обект на изследване от учените у нас.

Поповото езеро в Пирин

Ключови послания за 2025 г:

·       Ледниците се топят по-бързо от всякога

·       Отстъплението на ледниците заплашва с природни катаклизми

·       Опазването на ледниците е стратегия за оцеляване на човечеството

ДА ЖИВЕЕМ ПРИРОДОСЪОБРЪЗНО С ЦЕЛ ДА ОПАЗИМ И УПРАВЛЯВАМЕ ВОДАТА ДЪЛГОТРАЙНО! Спасяването на ледниците е стратегия за оцеляване за хората и планетата. Опазването на ледниците е стратегия за нашето оцеляване. Трябва да намалим емисиите на парникови газове и да управляваме стопената вода по устойчив начин.