Нови температурни рекроди на 15.04.24 г. при фьонов ефект

 

На 15.04, в условията на баричния гребен от югозапад и развиващ се циклон над Северните Балкани, се пораждат условия за мощен и продължителен югозападен пренос на горещ и сух въздух (вкл. и сахарски прах във височина). Трябва да се отбележи, че по-големите концентрации на сахарски прах в приземния въздушен слой обикновено се отчитат в дните след отминаване на най-големите концентрации във височина. За това донякъде допринася и умерения вятър, вкл. и в конкретния случай –югозападен вятър до 5-7 м/сек от късно привечер на 15.04, който продължава през нощта срещу 16.04 и през деня на 16.04. През деня на 15.04 обаче вятърът е слаб и това допринася допълнително за по-високите температури. При по-високи скорости на вятъра, размесването на въздушната маса е голямо и прахът се издухва, т.е. въздухът се самоочиства.

Поради наличието на значителни концентрации сахарски прах във въздушната маса, същата се загрява по-бързо, а поради изключително сухата земна повърхност (дълъг предхождащ период без валежи), същата се нагрява бързо и силно при ясно небе и слънчево време. Доказателството е в данните – още сутрин и в ранния преди обяд на 15.04 темповете на повишение на температурата са, както следва: с цели 5°C за час (08-09 ч), после с още 3.5°C за следващия час (09-10 ч) и така ок. 12 ч температурата в Русе вече надхвърля 27°C.

При фьонов ефект, особено по северните подножия на планините у нас, се стига и до допълнително адиабатно затопляне, както и до чувствително понижение на относителната влажност на въздуха – на 15.04 в късния след обяд тя е едва 15-20%. Физическото обяснение се състои в изохорен закон на Шарл: P.T=const. при V=const., където P- налягане, T- температура, т. е., един и същ обем въздух, с увеличаване на налягането, повишава своята температура, напр. при спускане и слягане по подветрения склон на планините). При този т. нар. фьонов ефект вятърът е слаб, за разлика от класическата фьонова циркулация. Колкото по-слаб е вятъра в приземния слой, толкова по-бързо и по-рязко е затоплянето на подложната повърхност, откъдето и приповърхностната въздушна маса възприема по-бързо висока температура.

В резултат на горепосочените фактори, са отчетени много високи максимални температури на въздуха, необичайни за средата на април. Повсеместно са подобрени абсолютните температурни максимуми за 15.04 (а в Русе и Бръшлен и на 14.04) в Русе (подобрен стар рекорд от 1939 г.) и района, както и в почти цяла Северна България, София (подобрен стар рекорд от 1899 г.) и др. Разликата, с която са подобрени, е от 3°C (Обр. ч., Бр.) до 5°C (Рс, Д. Мог.). Все пак в Русе е измерена най-високата максимална температура от цялата страна – плюс 34.7°C (при досегашен 29.8°C от 1939 г.). На много места в Европа също са отчетени необичайно високи максимални температури – около и малко над 30°C. На 16.04 и минималните температури в района остават много високи – 17-21°C (тропична нощ е такава с мин. температура на въздуха ≥ 20°C).

Извън чисто статистическия аспект, тези високи максимални стойности на температурата всъщност са с малка продължителност на задържане – за 2-3 часа в късния след обяд, а на база на данните за максималните от предхождащите и следващите дни, не може да се говори за гореща вълна. Следователно вредоносността на чувствителното затопляне не е особено голяма.