МО Русе посрещна гости от Европа и ученици от с. Обретеник
На 01.06.2022 г. ас. д-р Емил Иванов – ръководител на Метеорологична обсерватория – Русе към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) – филиал Варна посрещна организирана група от ученици в прогимназиална степен (от пети до седми клас) на ОУ “Петко Рачев Славейков”, село Обретеник, община Две Могили, а заедно с тях и група от учители по различни учебни предмети от няколко европейски държави (Франция, Швейцария, Германия, Австрия, Румъния). Инициативата е свързана със спечелен проект за международен обмен на опит от дългогодишния преподавател по български език и литература и френски език в ОУ “Христо Ботев“ – изключително лъчезарната и енергична г-жа Мариана Ангелова.
В рамките на оргазнизираната от нея екскурзия в Русе и Русенска област, учениците и учителите посетиха и две от метеорологичните станции към МО Русе – климатична станция (КС) Две Могили и Хидрометеорлогичната станция (ХМС) No 15535/21010 на Изпълнителната агенция по проучване и поддържане на река Дунав (ИА“ППД“) към Министерството на транспорта и съобщенията (МТС).
На 31.05 учениците посетиха КС Две Могили, която е основана през далечната 1930 г. в двора на машинно-тракторното средно училище в южната част на селището като дъждомерна. През 1952 г. станцията се трансформира от дъждомерна в метеорологична (синоптична) с щатен наблюдател. От 1955 г. щатната бройка се закрива и наблюденията, в т. ч. и синоптични, продължават да се извършват от доброволен наблюдател. От 01.03.1959 г. се извършват само климатични наблюдения. На 27.04.1972 г. станцията се премества в опитното земеделско поле на „Растителна защита“ – на 500 м западно от двора на училището. На 18.04.1984 г. станцията е преместена на 1 км от това местоположение – в двора на нов наблюдател. В последствие е премествана още един-два пъти по същата причина. През последните 10 години паркът на станцията е устроен на представително за района място в частен двор с денонощно видеонаблюдение и висока степен на защитеност от набези.
Наблюдател в станцията от близо 15 години е Георги Колев – бивш ръководител движение и началник на жп гара Две Могили. През 2017 г. Г. Колев е удостоен с почетен плакет от директора на НИМХ-филиал Варна и ръководителя на МО-Русе по случай юбилея си и в знак на благодарност и признание за дългогодишен принос и високо качество на работата си в мрежата на НИМХ.
Наблюдателят има пряка видимост към метеопарка и ветромера от жилището, в което живее. Това му позволява да регистрира силен и бурен вятър между сроковете на наблюдение, вкл. и през нощта и при неблагоприятна метеорологична обстановка. Наблюдателят провежда много задълбочени, точни и подробни наблюдения на атмосферните явления между сроковете, вкл. и през нощта, в т. ч. и с помощта на колегите си от жп гарата, която работи също денонощно и се намира в непосредствена близост до метео парка.
Станцията често се посещава и от организирани групи ученици от близките училища в града и общината. Най-интересни за учениците от групата на 31.05 се оказаха уредите в метеорологичната клетка, както и нейната специфична констркуция, изработена по този начин, за да предпазва уредите от въздействието на пряката слънчева радиация, валежите и ветровете. В тази станция все още се използват конвенционалните стъклени живачни и спиртни термометри, чиито показания се отчитат по три пъти всеки ден в точно установените срокове на климатично наблюдение (07, 14 и 21 часа местно време), съгласно утвърдената програма за този вид станции.
В скоро време и в тази станция ще навлезе автоматизацията на измерванията, което води до много по-голяма точност, качество и достоверност на набираните данни за времето и климата в района. Редом с това ще продължат и подробните преки наблюдения на вида, интензивността и продължителността на атмосферните явления, в т. ч. и най-вече опасните и особено опасните от тях като гъсти и продължителни мъгли, интензивни дъждове, обилни снеговалежи и снегонавявания, гръмотевични бури, градушки, слани, поледици, виелици, силни ветрове, шквалове и др.
Данните от станцията са представителни за много обширен прилежащ район в югозападната равнинно-платовидна и платовидно-хълмиста част на област Русе и са от голяма важност, особено след закриването на станцията в гр. Бяла преди години. Това е и станцията с най-голяма надморска височина в мрежата на МО Русе. Би могла да се разглежда като станция-аналог на станция Образцов чифлик и до известна степен дори на синоптичната станция в гр. Разград, т. е. носеща информация за климата в крайните източни части на Южнодунавския климатичен район, близо до границата му с Лудогорско-Западнодобруджанския район на изток. Допълваща информация за валежите в прилежащия район би могла да се използва и от валежомерните постове в западно (Горно Абланово и Караманово от МО Русе), южно (Полски Тръмбеш, Крушето и Камен от ХМО Велико Търново) и източно (Гърчиново от МО Търговище, Цар Калоян от ХМО Разград, Ветово от МО Русе) направление, при отчитане на разликата в надморската височина и особеностите на местоположението. Данните от станцията в Две Могили и от валежомерния пост в с. Гърчиново дават известна, макар и непълна, представа за условията на формиране и режима на оттока в поречието на р. Черни Лом – основен ляв приток на р. Русенски Лом.
ИА „ППД“ е единствената агенция със седалище в град Русе. До преди двадесет години е била Управление за проучване и поддържане на река Дунав (УППД), а после е трансформирана в агенция. Централната администрация се помещава на бул. Славянска в сграда-паметник на културата с над 100 годишна история. Агенцията поддържа синоптични станции на непрексънат 24-часов режим на работа по целия български участък на река Дунав в Ново село, Лом, Оряхово, Свищов, Русе и Силистра, а така също и автоматични метеорологични и хидрометрични станции в по-малки населени места по реката. От своя страна, синоптичните станции на ИА „ППД“, на базата на сключено дългогодишно споразумение за сътрудничество с НИМХ, предават данните от своите наблюдения и измервания към регионалния информационен събирателен център на НИМХ в гр. София, както и в международен обмен. Дейността на техните станции и наблюдатели е под методическото ръководство на НИМХ чрез ръководителите на метеорологичните обсерватории в съответната им зона на отговорност. ИА „ППД“ и НИМХ са партньори, освен в оперативната дейност, също и в реализирането на редица научно-изскедователски проекти, сред които този за седиментите в река Дунав и друг за рисковете от наводнения по поречието.
ХМС на ИАППД днес се помещава в т .нар. легендарна Флотска кула в гр. Русе – един от безспорните символи на града, където е била и първата метеорологична станция у нас.
Проектът на Флотската кула в град Русе е дело на австрийския архитект Фридрих Грюнангер и е осъществен през 1885 г. Оригиналната каменна кула се издига на ръба на 46-метрова тераса при старото устие на река Русенски Лом, върху останките на турската крепост Месихтабия и в близост до някогашните казарми. От кулата моряците от Дунавската флотилия подавали сигнали към корабите и приемали техните отговори, а русенци дълги години я знаели като “Кулата на Рождественски”. Тя е единствената в България, построена за метеорологична станция и едновременно с това – наблюдателен пост на моряците от Дунавската флотилия.
Първите редовни метеорологични наблюдения по българските земи започват през 1860 г. в австро-унгарското консулство в Русе по инициатива на консул Мартирут. Извършвали се от секретарите по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена за обслужване на корабоплаването по река Дунав и по указания на виенския метеоролог Юлиус фон Хан.
Със създаването на Дунавската флотилия през 1879 г., в град Русе са положени основите на българския военен флот. На 2 декември 1883 г., началникът й по това време капитан-лейтенант Зинови Петрович Рождественски (през 1905 г. вицеадмирал от Руско-японската война), прави постъпки пред Министерството на войната за построяването на метеорологична станция и закупуването на необходимите уреди – барометър, термометър и плювиометър. Затова датата се смята и за рождена на Хидрографската служба на Военноморските сили.
В наши дни в ХМС на ИАППД дейността по наблюдения и измервания се осъществява в непрекъснат 24-часов режим на работа, съгласно графика на синоптичните станции. Това е единствената синоптична станция на територията на град Русе и област Русе. Тя е и базова станция в хидрометеорологичната мониторингова мрежа на ИАППД, към която принадлежат още пет синоптични (хидрометеорологични) станции по целия български участък на река Дунав (в Ново село, Лом, Оряхово, Свищов и Силистра) и няколко автоматични метеорологични и хидрометрични станции в по-малки населени места по поречието на р. Дунав на българска територия.
Допълнителни данни за времето по поречието и реката дават и синоптичните станции на НИМХ в градовете Видин и Силистра, климатичните станции на НИМХ в Русенския универитет и с. Бръшлен, общ. Сливо поле, както и редица автоматизирани валежомерни постове на НИМХ, монтирани в селища по река Дунав или в близост до нея.
Чрез международния обмен България има достъп в реално време и до данните от синоптичните станции по река Дунав на румънска територия. Много важна информация за времето и климата на Русе и района постъпва и чрез данните от синоптична станция Гюргево, чийто метеопарк е устроен в югозападната част на града (недалеч от ТЕЦ, жп гара Гюргево-юг, пристанищния комплекс „Рамадана“ и някогашния химически комбинат „Верахим“) и отстои на по около 5 км от всяка от двете станции в гр. Русе (ХМС на ИАППД и станцията в Русенския университет).
От своя страна, синоптичните станции на ИА „ППД“, на базата на сключено дългогодишно споразумение за сътрудничество с НИМХ, предават данните от своите наблюдения и измервания към регионалния информационен събирателен център на НИМХ в гр. София, както и в международен обмен. Тези данни служат като основа за изготвяне на различните математико-статистически модели за прогнозиране на времето в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за нуждите на науката, населението, стопанските субекти, корабоплаването, сторителството и др. Климатологичната обработка на първичната информация, съдържаща се в динамичните хомогенни редици от данни за стойностите на различните метеорологични елементи и явления за дълги периоди от време, в съответствие с утвърдените принципи и правила, позволява определянето на основни и вторични статистически параметри и някои важни изводи и закономерности за характера и изменението на климата в прилежащия район в многогодишен аспект.
Дейността на станциите и наблюдателите на ИА „ППД“ е под методическото ръководство на НИМХ чрез ръководителите на метеорологичните обсерватории в съответната им зона на отговорност. ИА „ППД“ и НИМХ са партньори, освен в оперативната дейност, също и в реализирането на редица научно-изследователски проекти, сред които този за седиментите в река Дунав и друг за рисковете от наводнения по поречието.
ХМС в Русе е не само синоптична станция, но и символ на метеорологията в България, емблематично място в историята и съвремието на Русе, атрактивен и ценен обект на интерес от страна на ученици, студенти, специалисти, научни изследователи, граждани, туристи.
На приземното ниво в кулата е устроена малка музейна сбирка, която показва в хронологичен порядък използваните и все още използващите се уреди за метеорологични наблюдения на температурата, атмосферното налягане, влажността, валежите, вятъра и др., а така също и уредите за определяне на дълбочините и формата на праговете и речното дъно в различните участъци на реката, за измерване на скоростта на речното течение по вертикалата от повърхността до дъното, за мътността и температурата на речните води и др.
След посещението си в Две Могили предния ден, на 01.06 – Деня на детето, учениците и учителите от интернационалната група, предвождани от г-жа М. Ангелова в качеството ѝ на преводач, разгледаха и ХМС на ИА „ППД“. Първоначално им беше показана паметната плоча на фасадата на новата административна сграда на станцията, поставена на това място през 2019 г. в памет на първия директор на първото морско училище в България – кап.-лейтенант Александър Егорович Конкевич. Инициативата е на клуб „Военни моряци“ към Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса. Училището е основано с цикруляр на тогавашното Министерство на войската от 09.01.1881 г. – само две години след създаването на Дунавската флотилия – първообраз на военно-морските ни сили. Училището е имало за задача да подготвя бъдещите моряци, много от които са давали вахта от наблюдателното помещение в горната част на кулата. Сред тях е бил и поетът Никола Вапцаров, който е работил и творил тук няколко години. През 1883 г. кап.-лейтенант Зинови Петрович Рождественски (през 1905 г., след края на Руско-японската война, същият получава и званието вицеадмирал) прави първите постъпки пред Министерството на войската за построяване на метеорологична станция и закупуване на необходимите уреди за наблюдение. Само две години по-късно завършва и строителството на кулата по плана на австрийския арх. Грюнангер на мястото, дарено от легендарния войвода Панайот Хитов – върху останките от старата турска крепост Месихтабия, в близост до някогашните казарми, на високата надзаливна речна тераса на 46 м н. вис. над река Дунав в близост до устието на последния ѝ значим повръхностен десен приток преди вливането ѝ в Черно море – река Русенски Лом. Така, със съвместните усилия на местни родолюбиви българи и хора от други националности, свързани с Русе, в много кратки срокове след Освобождението на България през 1878 г., в Русе се осигурява едновременно база за извършване на метеорологични наблюдения и за работа на моряците от флотилията.
След кратката историческа справка, учениците разгледаха музейната сбирка и се качиха по витата стълба на кулата до около 20 м височина над метеопарка с уредите. Там усетиха за кратко и духа на наблюдаващите реката моряци на вахта. Безспорно, най-интересната част от посещението за учениците беше свързана с фотосесията на откритата площадка на върха на кулата, над която е разположен и ветормерът на Вилд с лека и тежка плочка за измерване на скоростта и посоката на вятъра в района. От върха на кулата се разкриват страхотни панорамни гледки към реката, Русенската корабостроителница и западната и югозападната част на града.
В края на беседата ас. д-р Е. Иванов изнесе и кратка лекция, посветена на успешно реализирания му нов проект, свързан с изработване на две карти на климатичното райониране на България с проектирани и отпечатани климатограми за представителни синоптични и климатични станции за два нормативни периода - 1961-1990 г. и 1991-2020 г. Използвана е готова ламинирана картна основа с приложена утвърдена популярна схема на климатичното райониране на България на базата на области и райони. Картите дават обзорна, нагледна, обобщена и сравнима визуализация на основните климатични характериситки - температури и валежи- по станции и райони на територията на цялата страна за два многогодишни периода. Пред аудиторията бяха представени методите на работа, начините на изработване на климатограмите и принципите за избор на подходящ мащаб. Чрез съчетаване на хронологичния и хорологичния подход се изследват и разкриват някои основни закономерности и се правят изводи за годишния режим на температурите и валежите, доказващи изменението на климата в района на Русе и в цялата страна. Създава се основа за съпоставка на специфичните пространствено-времеви особености на климата в различните области и райони.
Учениците и учителите останаха много впечатлени, както от историята, така и от настоящето на станцията, която е едно наистина забележително дело на усилията и личния принос на хора от различни националности - българи, австрийци, руснаци, турци. Неслучайно, роденият в гр. Русе нобелов лауреат Елиас Канети казва с гордост, че "Русе е място на толерантността и единството между религии, етноси и националности."
Събитието беше отразено и в местен вестник: https://utroruse.com/article/805897/fbclid=IwAR2VvR8hqZq2LrYKgMCt-mVAtvILOKJjEehazEAfXGZjq4B9ib1AkGJQYyY
Коментари
Публикуване на коментар