Посещение на ученици от Двореца на децата в климатична станция Бръшлен

 

Агрометеорологична мрежа

Прочутите винени сортове грозде на Института по земеделие и семезнание в кв. Образцов чифлик

Към МО – гр. Русе доскоро функционираше и агрометеорологична станция, която е разположена до климатичната станция в Образцов чифлик и използва данните от нея за различните метеорологични елементи. В недалечното минало са съществували и т нар. фенологични станции при Бръшлен и Две Могили, които са извършвали специализирани наблюдения и анализи върху фенофазите по време на вегетационния период при определени земеделски култури (пшеница, царевица, слънчоглед, зеленчуци, лозя, овощни и фуражни видове).

Опитните полета на Института по земеделие и семезнание в кв. Образцов чифлик

 

Сланата като опасно явление

Вероятността от настъпване на слана (в %) може да се определи по много начини, един от най-достъпните и най-лесните от които, е чрез горната номограма (метод на П. И. Броунов), на база на температурата, измерена по сухия термометър в метеорологичната клетка на 2 м височина в 21 часа (t, °C), местно време (вечерен срок за наблюдение при климатичния тип станции) и разликата между температурите на въздуха (∆t, °C), измерени в 13 и 21 часа.

Автор: д-р Е. Иванов, ръководител на МО Русе[1]

       Сланата е вид хоризонтален твърд валеж под формата на почти повсеместен, тънък, бял до сивкав, неравномерен слой с малка плътност и порьозна структура, получен от замръзване на водните пари, съдържащи се във въздушната маса, при досега им с изстудената подстилаща повърхност. Класифицира се в една група заедно с други хоризонтални твърди (скреж, поледица) и течни (роса, мокра мъгла) валежи. Някои автори споменават понятието „замръзнала радиационна роса (бяла роса)” за случаите на преход от течно в твърдо агрегатно състояние на водните капчици от предшестващо образувана роса. Необходимите условия за формиране на сланата, при съчетанието от определени стойности на метеорологичните елементи, са:

    - най-често температури ≤ 0°C в приповърхностния (приземния) слой атмосферен въздух (т. е. слоя с дебелина 2 м между земната повърхност и метеорологичната клетка);

      - значителна относителна влажност на въздуха (обикновено над 80 – 85 %) и разлика между показанията на сухия термометър и температурата на точката на оросяване ≤ 2-3°C; възможно е да има и димка (лека мъгла с видимост между 1 000 и 10 000 m)

      - безветрие / затишие или много слаб до лек вятър (до около 3 м/с) в условията на устойчива до неутрална вертикална стратификация на атмосферата в долните й слоеве. Наличието на много слаб до лек вятър дори по-скоро подпомага и ускорява процеса на охлаждане на приземния слой атмосферен въздух в сравнение с пълното безветрие.

      - безоблачно (ясно) (0-2 бала) небе или наличието на тънки прозиращи облаци от горния етаж, или най-много на незначителна облачност от средния и долния етаж с наличието на просвети между тях, улесняващи процеса на радиационно изстиване и увеличаващи ефективното излъчване от подстилащата повърхност. В някои случаи сланите се съпровождат и от димка (лека мъгла с видимост между 1 000 и 10 000 m) и по-рядко – от радиационни (приземни) или антициклонални (приповдигнати) мъгли.

     Голямо влияние върху честота и интензивността на сланите оказват и местните физикогеографски особености. За умерените ширини, в условията на ярко изразен континентален климат (какъвто е и този в района на Русе и областта), сланата е най-типична за преходните сезони и отчасти за зимните месеци, особено за края на есента-началото на зимата и края на зимата-началото на пролетта. Въпреки това обаче, слани се регистрират и през късна пролет или ранна есен, когато това има много неблагоприятен ефект върху земеделието и транспорта. Когато сланата се случи в периода 31.03-15.05 вкл. (късна пролетна) или 20.09-31.10 вкл. (ранна есенна), тя се приема за:

        - опасно явление – при понижение на темп. на въздуха в метеорологичната клетка на 2 м височина над земята под 5°C и температури по радиационния мин. термометър на 2 см височина ≤ 0°C и на повърхността на почвата ≤ 0°C;

      - особено опасно явление – при понижение на темп. на въздуха в метеорологичната клетка на 2 м височина над земята под 2°C и температури по радиационния мин. термометър на 2 см височина ≤ 0°C и на повърхността на почвата ≤ 0°C.

[1] Съгласно разпоредбите в Закона за авторското правои сродните му права (2011 г.), всяко използване на части от текста на публикацията трябва да става само при задължително цитиране на автора и след изрично получаване на неговото съгласие.