Климатични особености на района

        В климатично отношение, територията на МО – Русе попада към Придунавския (поречието на р. Дунав с крайдунавските низини, най-вече Побрежието), Южнодунавския (западните и южните части) и Лудогорско-Западнодобруджанския (източните части с по-голяма надморска височина) климатичен район на Северно-българската климатична подобласт, която е част от областта с умерено-континентален климат у нас. Индексът на континенталност е с едни от най-високите стойности за България (по-висок е само този в Плевенско и Оряховско).

През студеното полугодие преобладаващи са циркулационните, а през топлото полугодие – радиационните климатични фактори. Климатът се отличава със степен характер, големи и чести аномалии в стойностите и поведението на климатичните елементи, големи температурни амплитуди, резки застудявания и затопляния според сезона, краткотрайни интензивни дъждове през топлото полугодие, силни студени ветрове от север-североизток през зимата и др. Основен климатообразуващ фактор са умерено-континенталните и атлантическите въздушни маси, нахлуващи през различните сезони от годината, в рамките на циклонални и антициклонални атмосферни вихри с различна степен на формираност, изразеност и подвижност, действащи по полярния (на умерените ширини) климатичен фронт, разделящ умерените от тропичните въздушни маси. Модифицираща роля оказват местните физико-географски условия, като преобладаващия платовидно-хълмист и низинен релеф, малката лесистост, близостта на р. Дунав с притоците й и някои други водни обекти с по-голяма площ като микроязовирите. През топлото полугодие, особено края на пролетта - началото на лятото, повишена е честотата и интензивността на исландските циклони (минимуми) (предимно от запад-северозапад, но понякога и от североизток), които предизвикват кратотрайни интензивни извалявания, нерядко съпроводени от силни и бурни ветрове, гръмотевични и прашни бури, градушки. Към средата и края на лятото – началото на есента се установяват и продължителни периоди на засушавания, рядко нарушавани от краткотрайни дъждове. Тогава обикновено доминира антициклонална синоптична обстановка (Азорски максимум) с безградиентно барично поле и времето се характеризира като горещо, сухо и почти беветрено. През месеците ноември-януари се отчита известно повишаване на валежните количества, под влияние на периферните части на, преминаващи над страната, средиземноморски циклони. През студеното полугодие не рядко нахлуват и континентални умерени и дори арктични въздушни маси от север-североизток, които водят до продължителни и резки застудявания – мразовити и ледени дни, съпроводени от приземни температурни инверсии. През месеците ноември-февруари много типичен е големият брой дни с продължителни и интензивни мъгли с голяма вертикална мощност и много устойчив денонощен ход, особено по поречието на р. Дунав,.р. Янтра и в каньона на р. Русенски Лом. Тези мъгли са неблагоприятни за състоянието на атмосферния въздух в град Русе, поради задържане на замърсяващите вещества в ниския приземен слой, както и за автомобилния транспорт и навигацията по р. Дунав. По-обилните снеговалежи през зимата се дължат на исландски (от североизток или запад) и средиземноморски циклони (от югозапад). Снежната покривка във водосбора на р. Русенски Лом се задържа средно от първата декада на декември до първата декада на март. В по-високо издигнатите и залесени части, както и в дълбоко врязаните каньоновидни участъци, дебелината на снежната покривка е най-значителна, а продължителността й на задържане нараства. Краят на зимата и началото на пролетта (февруари-март) е период с много малки валежни количества. Началото и средата на пролетния сезон, който настъпва най-рано за територията на България именно в средните части на Дунавската равнина (първата декада на месец март), се характеризират не рядко с опасни и вредоносни ранни пролетни мразове и слани, а през април и май - с резки повишавания на температурите и настъпване на продължителни засушливи периоди (т . нар. „припламване на житата”). Аналогично, през септември и октомври се регистрира голяма междуденонощна променливост на температурния ход, но на по-високи термични нива спрямо пролетния сезон. Есента в южните и югоизточните по-високи части на Русенска област е по-хладна от тази в по-ниските северни и североизточни части, където известно влияние има и река Дунав. Именно там, през есента, са характерни изпарителни мъгли, особено в ранните сутрешни или късните привечерни часове на денонощието. Опасни за земеделието се явяват ранните есенни слани в по-ниските низини и речните долини.