Природо-географска и социално-икономическа характериститка на територията в зоната на отговорност на МО Русе

           Метеорологичната обсерватория (МО) в гр. Русе е част от филиал - Варна на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). По териториален обхват границите на МО - Русе съвпадат с тези на Русенска област (а преди 1989г. - Русенски окръг със същия териториален обхват). На северозапад границата преминава по река Дунав, разделяща България и Румъния. На североизток територията на МО – Русе граничи с тази на МО – Силистра, на изток - с МО – Разград, на югоизток – с МО – Търговище, а на югозапад – с МО – Велико Търново, която е част от филиал – Плевен на НИМХ.

В природно-географско отношение, територията на МО – Русе попада почти изцяло в източната част на Дунавската равнина, характеризираща се предимно с платовидно-хълмист релеф. По поречието на р. Дунав, от запад на изток, са разположени малката Вардим-Новградска низина (в устието на р. Янтра) и обширното Побрежие (Бръшленска низина, Елия) (между Русе и Тутракан), което е и най-голямата крайдунавска низина в България. В югоизточната част на Русенска област, между долините на Черни и Баниски Лом, попадат западните и северните разклонения на Поповските височини с надморска височина над 450 м, а в източната част на областта, между долините на Малки (Сваленишки) и Бели Лом – един нисък рид от Разградските височини (около 300 м). В югозападната периферия на областта се откроява асиметричната долина на р. Янтра, с огромния всечен меандър край гр. Бяла, а на изток от нея е разположена сложната ветриловидна система от дълбоко врязани речни долини, проломи (напр. Черноломски, Крепчански, Белоломски и др.), каньоновидни речни участъци и всечени меандри (напр. край селата Пепелина, Табачка, Червен, Божичен, Басарбово, Писанец и др.) по притоците от поречието на р. Русенски Лом. Река Русенски (Общи) Лом, от местността Смесите край с. Иваново (където се вливат двата основни притока – Бели и Черни Лом) до устието й в р. Дунав при Русе, изминава над 50 км, и се характеризира с най-голямата извивливост сред всички реки в България. На изток и североизток от водосбора на р. Русенски Лом релефът е с по-равнинен характер, разнообразен единствено от няколко малки дерета и суходолия. По генезис, като цяло, в Русенска област преобладава льосово-еологенният (напр. льосови плата и откоси, холвези, степни блюдца, суфозионни понижения и фунии, погребан карст с ували, понори и пещери), потамогенният (напр. речни проломи, каньони, меандри и др.) и карстовият (мезо и хипо карст с множество вторични форми) тип релеф. По р. Дунав и нейните притоци са установени и няколко заливни и надзаливни речни тераси, корелирани с терасовите схеми на морските тераси и планинските склонови стъпала (денудационни заравнености). Най-добре изразени са балканската и ницката тераси, които са и най-млади по възраст (младо-плиоценска и кватернерна възраст).

В социално-икономическо отношение, територията на МО – Русе попада в Северния централен район за планиране с център гр. Русе, към който принадлежат Русенска, Силистренска, Разградска, Великотърновска и Габровска област. Административно-териториалната подялба на Русенска област включва 8 общини – Сливо поле, Ветово, Русе, Иваново, Две Могили, Борово, Бяла и Ценово.